Прочетен: 6655 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 08.01.2016 22:23
Вървяха от часове, беше студено, тъмно и вятърът ги брулеше в лицата. Бяха стотици хора, водени от него, от Крас, мъдрецът- учител го наричаха. Всичко беше сковано в лед и мраз.
Азалия погледна нагоре, небето беше осеяно със звезди и чудна месечина грееше със синкави отблясъци. Крас ги водеше към пещерите в Зоната, така се казваше мястото, където все още можеха да живеят и имаше условия, след наводненията и заледяванията.
Беше изморена, но знаеше, че трябва да издържи, като всички тях. Те трябваше да оцелеят. Започваха от начало, както преди хиляди години предците им.
С тях имаше и деца, заради тях бързаха. Всички вървяха в тишина, чуваше се само бученето на вятъра.
Зоната, беше голяма площ от пещери и подземни галерии, пригодени за живот. Имаше растения, животни, топлина, да… всички мечтаеха за нея. Беше някакъв сън, не …реалност, която беше следствие от всичко.
„ Само, ако малко бяха помислили за последствията“ си мислеше тя.
Ако преди години, бяха помислили, за това как живееха и до какво би довело това за природата и Земята. Алчност, разделение, войни.
Климатичните промени, бяха довели суша и пожари, наводнения, откъсване на континенти, глад. А после студът, този смразяващ студ….., но оцеляха, въпреки всичко и започваха на ново, на чисто. Но много от тях вече ги нямаше.
Крас и другите учители, им говореха за това, че трябва да се прощава и че нищо не е загубено, че трябва да имат вяра и да се уповават на БОГ и мъдростта на Вселената.
Те можеха да предотвратят това, чрез послания към предците си и също връщайки се през Спиралата на времето, тогава, когато можеха да им помогнат, свързвайки се с тези, които бяха готови за това. Не можеха да общуват изцяло пряко, защото бяха в друго поле и измерение и нямаха право да нарушат Божествения ред, а само да помогнат, заедно с духовните водачи и цивилизации“.
Азалия беше една от тези, които правеха тези контакти и предаваше посланията на Крас и другите, както и на учителите от центъра на Земята и Вселенските йерархии.
Те учеха хората да вярват, да бъдат смирени, да си помагат и да уважават майката Земя. Да пазят дома си, като себе си, защото за всички нас, тя е наш дом. Тя е жива, чувства, обича, скърби.
Да пазят водата, тя сме ние, да пазят въздуха, защото с дихаението живеем, да живеят с огъня в сърцата си.
Тя погледна лицата на хората около себе си. Те сияеха, в очите им грееше светлина въпреки трудностите, защото пазеха огъня в сърцата си и вярваха в най-голямата сила във Вселената - Любовта.
Понякога някои от децата се подхлъзваха и падаха на леда и се чуваше детски смях. Усмихна се, все пак това си бяха деца и заради тях всичко си струваше и заради всички.
Усмихвайки се, тя тръсна глава, сякаш излизайки от мислите си. Знаеше, някъде дълбоко в сърцето си, че всичко е наред, сега и винаги, защото Любовта струи от сърцата на всички нас и всички сме Светлина и Любов.
Има надежда………
ВЕСЕЛА ЖОЗЕТА
Поздрави. И нека винаги има надежда.
Желая успешна година!
За много години всичко най:)
Желая ти успешна година!
Поздрави. И нека винаги има надежда.
Благодаря ти!Успешна година!
14.01.2016 22:52
нашепващ за ново по-добро Начало :)
Дай Боже!
Поздрави!
Поздрави Хозета! И нека бъдем светлина и любов! За да цари МИР!
Щастлива 2016 година!
Чудесни понятия... за млади хора.
Но идва ден, когато съзнанието предпочита да мисли за Вечността.
Не съм песимист, Жозета! Нека вечно да има Надежда, Светлина, Любов!
Поздрави!
П и е р