Синьо сияние

Пътувахме към центъра на Вселената. Беше дълго пътуване от Земята.
Звездолетът беше светлосин и изцяло прозрачен.
Той беше от последните модели – лек, екологичен и способен да се придвижва бързо през галактиките. Земята остана далеч зад нас.
С хиперскок достигнахме новооткрита галактика.
Целта на нашето пътуване беше планетата Зонар.
Там щяхме да се срещнем с наши приятели и събратя – цивилизацията Ремо.
Те бяха прекрасни същества, подобни на хората, но по-високи, с розова и зелена окраска. Изключително високотехнологична и развита цивилизация.
Именно те ни изпратиха модела и технологията на звездолета, с който сега пътувахме. Той можеше да променя размерите си. Материята, от която беше изграден, можеше да преминава от един вид в друг и от едно състояние в друго.
Ремо се бяха свързали с нас преди години.
В началото всичко изглеждаше нереално, но постепенно изградихме силна връзка.
Те помогнаха много на Земята след климатичните промени и сушите, причинени от неправилното отношение към природните ресурси и към всички живи същества на планетата.
С цивилизацията Ремо можехме да разговаряме както по обичайния начин, така и телепатично. Те бяха сърдечни същества с добри души, вярващи в доброто и ценящи лоялността.
За нас беше изключително вълнуващо да разберем, че Ремо също вярват в Бог.
За тях добротата, прошката, благодарността и чистосърдечието бяха основополагащи ценности. Те вярваха, че всички цивилизации в различните звездни системи и вселени трябва да си помагат и да се подкрепят.
Те вече бяха посетили Земята, а сега беше наш ред да посетим Зонар.
Казвам се Офелия. Аз съм изследовател и заедно с моите колеги и приятели имахме мисията да опознаем Зонар и да научим добрите практики на неговите жители. Звездолетът плавно се носеше през космическото пространство.
Бях излязла на красива панорамна тераса. Изведнъж пред мен се разкри очарователна картина. Изумителна гледка-
разливащо се необятно светлосиньо сияние. То озаряваше космоса като нежна река от светлина и караше пръстените на Зонар да блестят като кристал. Сякаш самата Вселена ни приветстваше с меката си прегръдка.
Това беше изгревът на звезда от новата галактика, в която навлизахме. В далечината се виждаше Зонар, окъпан в синята светлина. Блестяща, великолепна и сияйна планета. След толкова време това пътуване най-после се беше осъществило. Зонар беше малко по-голяма от Земята. Светлозелена планета с лек розов оттенък.
Около нея се простираха три искрящи пръстена и три луни.
Отстрани се виждаше голямата изследователска станция на цивилизацията Ремо.
Към нашия кораб се приближи совалка от Зонар, изпратена да ни посрещне.
Всички бяхме изпълнени с нетърпение. На борда се виждаше Надин – една от близките ми приятелки и колеги от Зонар. Заедно разработвахме нова технология, която щеше да помогне на Земята и на други планети, намиращи се в процес на възстановяване. Усмивка озари лицето ми, когато си спомних първата ни среща с Ремо. Предстоеше и галактически съвет на планетите от галактиката Демо. Ние щяхме да бъдем техни гости. С нетърпение очаквах всички тези срещи.
Радвах се, че на нашата родна планета вече царуват мир, любов и разбирателство. След трудни периоди на войни, егоизъм и безотговорно отношение към природата, след катаклизми, борби и разрушителна конкуренция, човечеството беше усвоило урока на Доброто. Помогнаха ни много други цивилизации като Ремо и Сириус, както и множество светли същества от божествените йерархии, с които вече общувахме свободно. Това стана възможно, защото повишихме своите вибрации и пречистихме мислите и сърцата си. Совалката от Ремо кацна на мостика на звездолета. Пристигахме. Предстояха прекрасни дни. Бях благодарна и благодарих на Бог. Нека мир и светлина да бъдат във всички посоки, времена и светове. Нека доброто и любовта пребъдат. С нас е Мъдростта.

"Синьо" е твърде тривиално. Виж, ако беше небесно–кафяво или турунджесто, ще предизвика по–голям интерес. "Те вече бяха посетили Земята, а сега беше наш ред да посетим Зонар" – вижда се влиянието на Станислав Лем.