И така денят настъпи,

за да разберем, че не можем да продължаваме да живеем по старому.

Земята крещи отвътре стига толкова, има някакъв ек….., зов за помощ.

Болката е неописуема, а всички ние продължаваме да живеем в Матрицата наречена живот.

Всяко нещо имa начало и край, само Вселената е вечна.

Но ние не живеем в хармония с нея, а в някакъв измислен свят изпълнен със суета и какво от това.

Кои сме ние, една малка част от Всемира,  не сме богове.

Нека поспрем за минута и поемем дъх, да погледнем нагоре към звездите, наоколо,да се погледнем в очите, да се усмихнем.

Хайде стига толкова омраза, толкова злоба и завист, толкова дребнавост и тщеславие.

Всичко има предел, а за Земята той вече настъпи………

Нека се огледаме и прогледнем с вътрешното си око докато…….. все още не е късно…………