Прочетен: 2490 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.05.2017 22:22
ПРЕВЪРТАНИЯ НА ВЯТЪРА
Кева Апостолова
*
С вмирисана на жена ръка
той застана до прозореца,
представи си гроба като стаичка,
взе свитък от пейзажа,
подбра нещо от себе си,
другото
скълца с цигара в пепелника и
потегли.
Прав е
смъртта е стерилизация.
*
Беше внезапна жена
по изтормозени пътища.
Почувства нужда
да бъде разстреляна
и се изправи.
Поканиха я да тръгне.
Веднага се съгласи.
Вдигна рибка от тинята,
и опразни тялото си от енергии.
Един случаен котарак
на покрива се разрева.
Не, не беше точно така.
Тя беше рокля, той риза без копче.
Тъкмо се целуваха
и измисляха нов човек,
когато внезапно
тя слезе от живота
и се качи на смъртта.
Обичаше да пътува.
Преди това каза:
„Като малък етаж полово зрял,
изчистен от майки и дядовци,
безследно изчезнали,
с тъканта на душата си пея,
предполагам щастливо.
Къде си ми оставил дрехите.”
Продължи:
„Вчера те питах, сега пак те питам:
ти ли научи мебелите
да ме блъскат и гонят.”
И приключи:
„С тия ли превъртания на вятъра
хвърли птиците ми за пране.”
Природата беше с цвета на нейния панталон, който тя все още наричаше рокля, служебните шофьори на вятъра натискаха клаксони, лисичето спря и замря като локва, цъфтежът на пчелните песни приключи, само луната, превита от болки на две, й свива цигара, макар да не пуши.
(P. S. месец май, ХХI век)
Из книгата „P.S.” от Кева Апостолова, ИК „Проф. П. Венедиков”, София, 2016 г.
Какви неща научих за чесъна
ГОЛЕМИЯТ ВЗРИВ е ВЕЛИКА ИЛЮЗИЯ