Ина беше на поредната експедиция до Водопадите Игуасу.Една вечер тя медитираше и се беше загледала в чудно красивите папагали, когато сякаш чу в себе си техният ЗОВ за ПОМОЩ и се разплака:
"Ние сме папагалите от Игуасу.Тук забравиха за нас и унищожават нашата гора. Ние имаме малко храна, малко земя, да си отглеждаме децата. Защо правите това? Ние сме живи и дишаме и имаме души като вас.Ние ви обичаме много, защото всички сме Едно и може да живеем в синхрон и Любов. Не ни приемайте като увеселителна атракция, а като живи и любящи същества, за разумни ваши братя и сестри. Ние храним сетивата ви с нашите брилянтни цветове и ви молим и вие да се грижите за нас, мили хора. Това е нашият Зов към вас за помощ.Нека да остане жива нашата гора, тя е наш дом, не я унищожавайте. Носете ни вода, направете ни нови домове и ние ще ви се отплатим с Любовта си."
ЖОЗЕТА

била съм там преди 3 години - имат си храна, имат си вода, имат си гора и се радват на изключителна любов и внимание.:)
а тази Ина, май е добавила и нещо друго към медитацията...

Красив начин, за задаване трудни въпроси Да, И ние имаме гори , богата земя, но... къде е уважението, което заслужаваме?