ЕДИН МИГ  ТУК И СЕГА……

 

 Хелена излезе навън. Времето беше мрачно, духаше студен северен вятър и всеки, който срещнеше по улиците, бързаше да се прибере у дома. Хората вървяха с бърза крачка и не се оглеждаха, всеки с грижите си, както и тя.

        Бързаше да свърши много неща, в главата и мислите се редуваха една след друга,  все по-тежки и притеснителни. Напоследък се чувстваше като кълбо от нерви, нямаше и миг покой, от работа, колеги, приятели, семейство, задачи.

        Изведнъж, нещо я накара да извърне глава. Бързайки, беше стигнала до началото на малкия парк близо до тях и вместо да продължи, както обикновено, тя зави и влезе в първата алея.

        Забеляза една пейка, която беше сгушена между няколко красиви вплетени един в друг храсти и едно дърво. Имаше чувството, че влиза в тайната градина от детството си.

Тя поседна на пейката, затвори очи и се отпусна, не мислейки за нищо, макар и за миг.  След малко, леко отвори очи и се огледа.

        Няколко птички ровеха за храна в  пръстта до нея, чуруликайки с чуден напев. Наоколо се чуваше  лекото свистене на вятъра, който леко рошеше косите и. Клоните на дървото бяха наклонени към нея и леко се поклащаха от вятъра, сякаш казвайки и „Привет“.

        Хелена погледна към небето. Красиви облаци в разнообразни форми се редуваха, сменяйки се на пейзажа на небесната шир. Отнякъде се чу детски смях и няколко деца тичайки минаха покрай нея. Изведнъж,  около нея се образува вихрушка от падащите от храстите листа, движени от вятъра.

        Усмихвайки се, тя протегна ръка, докосвайки листата и сливайки се с техния ритъм.

     Почувства се някак умиротворена и щастлива тук и сега. В този неин красив момент …..  СЕГА.
Забързани и замислени пропускаме красивите моменти на живота, природата и нейните красоти, свежестта на дните.....

        Въпреки всичко, дори и да и се струваше, че целият свят се е срутил върху нея, в този кратък миг тя осъзна, че всички страхове, тревоги и напрежение бяха сътворени от мислите и. Животът си течеше, тук и сега като една безкрайна река.

        Колкото и да и изглеждаше трудно и дори невъзможно, в себе си тя реши, че ще си доставя всеки ден, този миг тук и сега и ще се опита да се довери на потока на мъдрата Вселена и на шепота на  вътрешния и глас, който и нашепваше сякаш :

„ Всичко е наред и винаги ще бъде“…..

 

Весела Жозета

 

 

Всичко си е в нас и нашите мисли !Хубав вдъхновяващ разказ!Приятен , ползотворен ден и свежо настроение!

Със своето величие, Природата наистина успокоява и отваря очите ни за красивото - над житейските несгоди и дребнавости.
Поздравления, Жозета!

Благодаря ти!хубави дни

ВСИЧКО ДОБРО

Просто трябва да си поемем дъх, дълбоко и в този миг да не мислим за нищо, да съзерцаваме красотата около себе си, игнорирайки проблемите. Така е постъпила Хелена и ето, всеки проблем изглежда мъничък и незначителен всред цялата красота, която пропускаме, поддавайки се на негативните емоции. Усмивки, Жоз!

Вярвам на героинята ти, скъпа Жозета!
Мисля, че ако съумеем да усетим пулса на природата и приведем биенето на сърцето си в общ ритъм с него, всичко в светоусещането ни става различно. Осъзнаваме своя живот като част от природния, успоредяваме своята крачка с движението на естеството, приеме законите на мирозданието като свои и ставаме част Природата, от нейното могъщество и вековечност. Трудно, но не невъзможно превъплъщение!
Благодаря ти, че с постингите си ни чертаеш този път, мила приятелко! Прегръдка!

На нас ни се налага us-американският начин на живот - постоянно бързане, тичане, работа на 2-3 места в гонене на богатството. Спокойният начин на живот е благо, което не бива да изоставяме. Така по-често се чувстваме хора.

в реката на живота от пейката на наблюдението
десятка:)

БРАВО!

в реката на Живота! Хареса ми, Жозетка.