Прочетен: 5593 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2015 03:35
Една история в центъра на Земята
Бяха летяли вече два часа над океана, когато стигнаха полюса. Навсякъде под тях беше бяла безкрайност, ледове и глетчери и безкрайна тишина.
Диана гледаше през порзореца на самолета и си мислеше, че сякаш се намира в някакво безвремие. Тя погледна надолу, беше прекрасно. Огромна бяла шир и тишина, безкрайна тишина.
Изведнъж пред тях от нищото, се показа искряща светлина, която леко я заслепи. Самолетът навлезе в цветни искрящи кълба с цветовете на дъгата. Тя отвори очи и погледна, беше невероятно. Летяха сред искрящи цветни облаци в причудливи форми.
Това пътуване беше планирано отдавна и най-сетне екип от седем учени и двама журналисти се събраха, за да осъществят тази експедиция до Южния полюс.
Чуха се гласове от пилотската кабина, няколко от нейните спътници се бяха струпали около пилота. Тя и Джон бяха, журналисти, които щяха да отразяват събитията.
Всички бяха в първоначален шок и пълно недоумение, заради случващото се, и в същото време всички бяха обхванати от някакво вълнениие и радост, които не можеха да се опишат.
Изведнъж самолета започна да лети надолу, като през някаква спирала, но най-интересно беше, че всички се бяха успокоили, защото летяха бавно и плавно и всичко беше много спокойно, а пилота каза, че не е необходимо да прави нищо.
Те продължаваха да летят надолу по цветната спирала, когато пред тях се открои ново небе със синьо-зелени и розови облаци. Диана погледна надолу, всичко беше в зелена феерия от прекрасни гори, а и имаше и чудесно Слънце, което блестеше ярко.
От ляво към тях се приближи кръгла капсула- самолет, която ги поведе, като с магнит след себе си. От люка на капсулата им махаше усмихнато красива руса жена.
Изведнъж се открои невиждана гледка. Модерен град с най-различни сгради в различни форми, повечето сферични, сякаш от прозрачно стъкло, но всъщност те сменяха цветовете си. Всичко беше изящно, меко и красиво.
Те кацнаха на една писта, а над тях във въздуха сновяха много и различни летящи апарати.
Вратите на самолета се отвориха и при тях влезе красивата руса и жена и един висок изящен мъж с красива усмивка и леко дълга коса.
- Добре дошли скъпи, братя и сестри. Не се страхувайте, вие сте отново у дома си. Казвайки това, мъжът се усмихна и продължи:
- Аз се казвам Епир, а това е Александра. Вие се намирате в гр. Сигия в центъра на планетата Земя. С радост ви приветстваме, като наши гости.
Жената Александра, беше чудно красива с големи и меки сини очи, които гледаха топло. Тя се поклони на всички ни казвайки:
- Вие сте свободни хора, които се отклонихте от посоката си и просто навлязохте през един от порталите към центъра на Земята, в нашия свят и сега ще бъдете наши гости, а после ние ще ви изпратим обратно.
Това, което преживяхме през тази седмица, която бяхме сред тези топли хора и на това прекрасно място, трудно би могло да се опише и да се разкаже, пишеше Диана след пътуването, седейки пред компютъра си у дома.
Това беше един приказен свят в центъра на нашата планета с различни и красиви градове, които се вписваха сред прелестна природа с красиви дървета, цветя, водопади, реки и езера.
Имаше много и различни животни. Имаше подобни на тези на повърхността на Земята, но тук имаше и видове, които отдавна бяха изчезнали, като малки динозаври, птицата Додо.
Най-интересно и чудно от всичко бе, че тези градове и сгради, бяха от нови материи, през които можеше да се преминава, бяха нещо като холограми. Модерните градове бяха свързани с природата в невероятен баланс и хармония и всички живееха в мир и съгласие. Всичко беше много чисто и цветно. Цветовете бяха най-ярките, които може човек да си представи.
Хората, които ни посрещнаха, бяха най-милите и добри същества, които бях срещала.
Разбрах, че те са хора, като нас, които живеят тук от векове в един красив и подреден свят, изпълнен с любов. Те знаеха за нас и редовно идваха горе на Земята, за да ни помагат и да ни насочват правилно, особено сега сред тези смутни времена, на раздори и насилие.
И други самолети бяха идвали тук, в центъра на планетата, и други като нас знаеха за тях, но те все още не са заявили своето съществуване на всички, защото ние не сме готови за това. Но, те бидейки много напред, живеейки в една много по-висока вибрация на радостта и любовта към всичко, която усетих в пълна сила, вече все по често идваха или се свързваха с много от нас, по различни начини, учейки ни на това, как да помогнем на планетата и на себе си.
Тук и сега , като се върнах от там, вече не съм същия човек, аз мисля по различен начин, не за себе си, а за всички и написах това, като послание към всички вас, от любящите хора от сърцето на майката Земя.
Мили хора, приятели, те ни завещаха това, че всички ние, те и майката Земя и цялата Вселена сме жива пулсираща енергия и светлина, обединени и свързани заедно. Една мъдра, чудна кристална блестяща, цветна светлина и любов.
Диана, написвайки последния ред, въздъхна и изведнъж се разплака, но от радост. На устните и затрептя една дума, Любов.
С обич към всичко и всички ЖОЗЕТА
Нумерология - Дневна прогноза на Gerry G...
гошее!! къде ми е.."Дуендето @
ВЕСЕЛА КОЛЕДА!
ВЕСЕЛА КОЛЕДА!
Желая ти щастие!и весели празници!
Благодаря ти, да и за мен е истина!Весела Коледа!
Желая ти Весели празници!
