Виждаше се в далечината, красива,  виолетово блестяща и неземна, Сириус.  Не можех да повярвам, че вече бяхме толкова близо. Толкова чакано и толкова искано чак мислех, че сънувам.

Но, да започна отначало. Всичко стана много бързо и неочаквано за мен - експедицията, посещението, пътуването и решението ми да замина с екипа. Сякаш не бях аз, там на космодрума, когато се подготвяхме за излитане.

Първият контакт с цивилизацията на Сириус, преди повече от десет години беше едно от най-вълнуващите събития за мен, тогава студентка по астрономия и космология в Ню Йоркския университет, а и за целия свят.

Изследвайки го преди много години, дори не се е допускало, че един ден ще се осъществи контакт. Но всъщност, те нашите предци от Сириус са знаели, че този ден ще дойде. Просто е трябвало да се случи и  са изчаквали да дораснем, да се развием и подготвим за срещата с тях.

Целият ми живот след онзи ден преди десет години изцяло се промени. Аз се посветих на Сириус, а това пътуване днес и сега е осъществената мечта на едно младо момиче, чакащо своя звезден миг.

Бях включена в групата учени, които активно общуваха с хората от Сириус. Да, хората, защото после разбрахме, че това са наши далечни предци, които бяха много по-развити като интелект и технологии от нас на Земята.

Дидао и Лиза, с тях се запознах от самото начало и контактувам и до днес. Те ме съветват в моя път на развитие, запознаха ме с много и невероятни неща и продължават чудото в моя живот.

         Тогава, в началото беше много трудно, защото тъкмо започвахме да се съвземаме от катаклизмите, които бяха се стоварили върху планетата ни. Те , нашите братя и сестри от Сириус много ни помогнаха да се съвземем и да продължим напред с нови мисли, с нови идеи, с изцяло нови технологии, които запазваха природата чиста и непокътната.

         Днес вече мога да се усмихвам, но тогава, тогава беше страшно, особено като бях малко дете. Наводнения, земетресения, суша. Дишахме с маски, защото въздуха до такава степен беше замърсен от изпаренията и пясъка, че беше страшно.

Планетата ни отдавна е зовяла за помощ и накрая вече, просто тя е решила да вземе мерки сама спрямо нас.

         Имаше потънали части от континентите, други бяха станали пустиня. Загинаха много хора, много се спасиха. Вече се възстановявахме благодарение най-вече на тях, приятелите ни от Сириус.

         Сега пътувайки към тях, като на лента се редяха всички спомени в главата ми. Мислех, че ще почувствам страх от хиперскока в пространството, но всичко мина много добре и бързо.

         Незнам откъде да започна, за да разкажа всичко, на което ни научиха те. На първо място да бъдем добри, да се уважаваме, да  обичаме себе си и всички около нас и майката Земя. Как тя е жива и диша и как да я пазим, за да ни е добре и на нас. Беше ни разказана историята ни и това как сме свързани с тях.

       Толкова се вълнувам като ви разказвам всичко това и може би затова мислите ми са някак хаотични. Работата по подготовката на посещението при тях продължи две години. Спазихме всички техни напътствия, за да мине всичко както трябва.

Екипажът ни е 20 човека, всеки специалист в своята област. Преди това пътуване те идваха няколко пъти при нас. Научиха ни на много неща, да не кажа на всичко. Ние започвахме живота си наново, както чисто житейски, така и психологически, духовно.
     Те ни подготвиха за прехода ни в четвъртото измерение, за да видим всичко с техния поглед, да свикнем, че всичко във Вселената е основано на любовта и хармонията, че всичко е музика и вибрация и всичко е свързано. Разбрахме това, че дори с една мисъл може да окажем въздействие в другия край на Вселената. Отделно от това са новите технологии и всичко останало. Но есенцията на всичко е мир, щастие, радост и светлина и любов, всеопрощаваща и вечна Любов.

Бях посетила Луната и нашата станция там, както и на Марс, но сега нещата бяха различни, вече отивахме някъде извън нашата галактика, при  наследниците на нашите прадеди.

       Някак си винаги съм знаела, че един ден ще дойда тук, но как и защо никога не съм мислела и сега като гледам тази величествена красота пред мен знам, че се завръщам у дома. Гледайки Сириус чувствам една вътрешна топлина и щастие, защото знам, че и тук съм у дома, както на Земята и, че Сириус и Земята са свързани и винаги е било така.

Като дете знаех, че ще пътувам в Космоса, надалече и ще видя много звезди и планети и това наистина се сбъдна и ме направи най-щастливия човек.  Вселената е необятна и невероятно красива. Няма такива цветове и феерични гледки, дори не могат да се опишат.

     Сега, когато знам за историята на нашата планета много назад във времето и за всички цивилизации, какво са преживели и какво се е случило, наистина виждам колко грешки сме допуснали и допускаме, но е важно, че започнахме промяната, промяната към един нов свят, изпълнен с красота и светлина.

И мога да съм спокойна, че колкото и да остана тук на прекрасния Сириус, там на Земята започна един нов живот, започна нова ера за нас хората, ерата на Любовта, Мира и Светлината, за която те ни говореха.

И тук, аз ще последвам моята мисия, да науча всичко, което е нужно от моите учители, за да помогна на хората на Земята, да вървят по новия път.

Готова съм да поема своя път и да последвам зова на сърцето си, защото знам, че за да съм тук има причина и това е моята мисия.
    Завръщам се към корените си, към паметта на нашата цивилизация, за да разбера забравени истини, за да възстановя загубени знания и, за да се върна и да помогна на всички нас да поемем по новия си красив и щастлив път на новите деца на дъгата и светлината.

Корабът започна да навлиза в орбитата на Сириус, вече съм тук, завърнах се.

 

ЖОЗЕТА

Но човечеството все повече не чува... Тревожни въпроси поставяш, Жозета, увлекателно разказваш. И провокиращо. Може би не е съвсем късно да се завърнем към същността на живота, към смисъла му, към истините, че всичко е в мира, хармонията, и онази " всеопрощаваща и вечна Любов".
Поздрав!
Хубав ден! :)

трудно ми е да пиша разказ, но ти се справяш добре!
Дали не са спомени от живот в друго време? ;))

Прекрасно мила Жозета!Толкова красиво си разказала всичко ,че ми се ще наистина нашата Земя да има такива приятели!:)Поздравления!
Хубав ден!

нашето поколение със сигурност няма да види Светлината, но поне можем да мечтаем и да се опитваме да бъдем по-добри. Увлекателно разказваш. Усмивки!

Благодаря ти за думите, наистина си разбрала идеята ми.Поздрави

Благодаря ти за оценката, а може да са спомени от друг живот или друго измерение, незнам:)Поздрави

Дано станем по добри!Мерси за похвалата:)Успех!

Дано наистина, но ги има вярвай в това!Поздрав

Чудесен стил! А проблемите, които поставяш, са основни за оцеляване на човечеството! Поздрави!

Мерси за коментара ти и че ме посети!ЖОЗЕТА

поднесени със стил и много увлекателно!
Дали ще достигнем до Любовта, която е същността на Живота?
Надявам се!
Поздрави, Жозетка за хубавия разказ!

Благодаря ти, и надявам се да и аз Любов и Светлина за теб!