Колко пъти  всеки е казвал,  щастието е  ето тук  на една ръка разстояние .Но,  понякога това разстояние е много голямо, а друг път е много малко.И доста пъти все не можем да го изминем.А понякога, щастието е тук и сега,  но не го виждаме, не го усещаме.То е тук в малките неща, в усмивката на дете,  в галещия те леко слънчев лъч, есенния дъжд и свежия вятър.

А съседното дърво, не го видя днес,нали отново бързайки за някъде, но то те докосна с листа и клони и ти каза Здравей, живота е хубав.

А кога последно погледна небето с  къдравите подскачащи бели облаци, правещи толкова интересни фигури, които разгадавахме като деца.Ето сега,..... единия облак отново прилича на карета, а другия на замък….

А вечер, гледахме звездното небе и Луната.Откога не си поглеждал небето и звездите?

И сега в края на лятото, когато си тръгваха лястовиците, видя ли колко са много и как са се събрали заедно да полетят.Чу ли вълните на морето и шума на вятъра?

Забравено далечно  време, далечно илюзорно щастие, в какво го търсим  и аз незнам.Търсим го, някъде и в нещо, което не е истинско, в нещо преходно и си мислим, че сме постигнали всичко или, че нямаме нищо и сме нещастни.

А всъщност истината е, че животът тече покрай нас, а ние живеем  в някаква измислена реалност, мислейки, че гоним мечтите си и щастието на една ръка разстояние……..

ЖОЗЕТА

 

 

.

 

Е, истината е ,че ние сме в реката на физическият живот.
внейното русло самож от нас зависи дали ще се радваме на картините по бреговете и в реката или ще се опитваме да стигнем до изворите на реката борейки се с течението й.
Но винаги можем да се пренастроим и за другите сфери на съществуването.