Прочетен: 689 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.06.2014 22:33
И така денят настъпи,
за да разберем, че не можем да продължаваме да живеем по старому.
Земята крещи отвътре стига толкова, има някакъв ек….., зов за помощ.
Болката е неописуема, а всички ние продължаваме да живеем в Матрицата наречена живот.
Всяко нещо имa начало и край, само Вселената е вечна.
Но ние не живеем в хармония с нея, а в някакъв измислен свят изпълнен със суета и какво от това.
Кои сме ние, една малка част от Всемира, не сме богове.
Нека поспрем за минута и поемем дъх, да погледнем нагоре към звездите, наоколо,да се погледнем в очите, да се усмихнем.
Хайде стига толкова омраза, толкова злоба и завист, толкова дребнавост и тщеславие.
Всичко има предел, а за Земята той вече настъпи………
Нека се огледаме и прогледнем с вътрешното си око докато…….. все още не е късно…………
#976 Психологически анализ на чувството ...
Не пренебрегвайте мъката на стопаните по...